В легална ничия земя, бежанците в Малайзия се борят да ядат, да плащат наем

Куала Лумпур, Малайзия – В Куала Лумпур е късен следобяд и в жестоката горещина, заключава Заби* третото му посещаване при доктор за един месец, към момента не е сигурен какво предизвиква мъчителните му болки в стомаха, макар че всичките му отчети са естествени до момента.

Той се тревожи за заплащането на лекаря, защото като емигрант няма доста пари или никакви медицински помощи.

Когато Заби пристигна от Афганистан в Малайзия като младеж преди пет години, той нямаше различен избор, с изключение на да се грижи за себе си. Семейството му имаше пари единствено за един от тях да избяга.

„ Знам, че е нелегално емигрант да работи в Малайзия. Но нямам избор като сирак, защото сега нямам диря от фамилията си. Работя към 18 часа дневно и надали ми заплащат четири рингита ($0,88) на час “, сподели 18-годишният юноша пред Al Jazeera.

Заби работи като икономка в притежаван от Малайзия хотел в Куала Лумпур, само че защото е емигрант и публично не му е позволено да работи, той няма писмен контракт.

Той е имал редица други работни места – като охранител, в заведения за хранене и в обслужването на клиенти – и живее нестабилно, като се бори да завоюва задоволително пари, с цел да заплати месечния си наем от 500 малайзийски рингита ($106).

„ След извънредно изтощителни дълги работни дни, инстантните юфки Maggi са нещо, което хапвам през множеството дни “, сподели той.

Малайзия няма публична рамка за бежанците, което значи, че те са оставени в законна ничия земя, където са уязвими на употреба от тези, които ги наемат. Съгласно малайзийското законодателство бежанците също не се разграничават от мигрантите без документи, които постоянно са обект на публични репресии.

Попитан за бежанците в Организация на обединените нации предишния месец, представителят на Малайзия отбрани метода на държавното управление и уточни, че няма място за смяна.

„ Кой е заслужилият емигрант? Кой е заслужен търсещ леговище? Кой е стопански мигрант? Кой би трябвало да ги дефинира като такива? ” Заместник-генералният секретар на Министерството на външните работи (многостранни въпроси) Бала Чандран Тарман сподели пред Универсалния периодически обзор (UPR) в Женева, съгласно Malay Mail.

Липса на правна отбрана

Въпреки че Малайзия е член на Организация на обединените нации, тя в никакъв случай не е подписвала Конвенцията за бежанците от 1951 година и няма настоящи закони (PDF), които да признават и обезпечават тези, които бягат от гонене и спорове.

Бежанците също по този начин нямат право да работят, да посещават учебно заведение или да имат достъп до медицински грижи.

Регистрацията в локалния офис на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) обезпечава известна степен на отбрана и поддръжка, в това число стеснен достъп до опазване на здравето, обучение и други услуги, предоставяни от Организация на обединените нации и нейните сътрудници.

„ Това е единствено документ за идентичност и няма публична правна стойност в Малайзия “, отбелязва уебсайтът на ВКБООН за картата, дадена на всички регистрирани с нея.

През 2022 година малайзийското държавно управление сподели, че всички търсещи леговище и бежанци ще би трябвало да се записват в държавната Информационна система за следене на бежанците (TRIS), която започва през 2017 година

Уебсайтът TRIS приказва за сигурността и риска от обществени проблеми, свързани с притока на бежанци, само че допуска, че регистрацията може да разреши на картодържателите да работят в някои, най-вече неквалифицирани, области.

„ Липсата на правна отбрана принуждава бежанците да работят незаконно и множеството от работните места, които намират, са 3D работни места, „ сложният, рисков и замърсен “ тип работа, който малайзийците се пробват да избегнат “, сподели Яна Станфийлд, съосновател на Together We Can Change the World и създател на Refugee Film School в Куала Лумпур.

Без правна отбрана и подобаващи контракти доста от тях не получават националното минимално възнаграждение на Малайзия (въведено през май 2022 г.) от 1500 малайзийски рингита ($329) на месец или 7,21 малайзийски рингита ($1,64) на час.

Заби, който прекара пет месеца в проучване на британски език след идването си в Малайзия през 2018 година, споделя, че шефът на охранителната компания, в която в миналото е работил, се е съгласил да му заплаща към 1000 малайзийски рингита ($219) на месец, само че в никакъв случай не го е направил.

Дори в този момент той е заставен да поставя ексклузивен труд, който не е заплатен, и да извършва други функции, с цел да отговори на потребностите на своя шеф. Той сподели на Al Jazeera, че би трябвало да се съгласи с тези условия, без да има опция.

„ Печеливша “

Повече от 70 % от 185 000 бежанци в Малайзия, регистрирани в организацията за бежанците, са в трудоспособна възраст. Според информацията, събрана от бежански общности, множеството изкарват прехраната си в заведения за хранене, търговия на дребно и други услуги, както и в селско стопанство и строителство.

„ Това е „ печеливша “ за Малайзия, защото ще вземе поради както филантропичните потребности на бежанците, по този начин и ще облагодетелства малайзийската стопанска система, до момента в който се възвръща от общественото и икономическото влияние на пандемията “, говорителката на ВКБООН Янте Исмаил сподели в изказване за Ал Джазира по отношение на разрешаването на общността да работи законно.

В предишното Малайзия разреши на избрани групи бежанци да се причислят към работната мощ.

През 2015 година на някои сирийци беше позволено да работят и да изпращат децата си на учебно заведение по скица, учредена на самодейност при започване на 90-те години за босненци, бягащи от Балканските войни.

„ Малайзия може да разреши на бежанците да упражняват правото си на работа според съществуваща правна рамка … и по-късно това може да бъде разширено, с цел да включва обучение и опазване на здравето “, сподели Махи Рамакришнан, режисьор на проверяващи филми и деятел, основан в Малайзия. „ Въпросът е дали държавното управление има политическа воля да го направи. “

През 2017 година пилотен план разреши на към 300 бежанци от рохингия с карти на ВКБООН да работят законно в плантациите и индустриалния бранш, само че не беше признат.

През октомври Министерството на човешките запаси сподели, че на бежанците може да бъде позволено да работят публично в по този начин наречените „ 3D работни места “ на фона на дефицит на служащи, които нормално се назначават посредством подкрепяни от държавното управление съглашения от страни като Бангладеш и Индонезия. Тези схеми сега се преразглеждат, защото Малайзия се стреми да узакони своите политики за задгранични служащи.

В последна сметка групите за отбрана на бежанците споделят, че държавното управление би трябвало да поеме самодейността при всяка смяна в политиката.

„ Да се ​​даде на бежанците право на работа значи да се подсигурява, че те могат да имат достъп до средства за прехранване, които са безвредни, прилични и почтени “, сподели Хуей Инг Там, изпълнителен шеф на Asylum Access, пред Al Jazeera. Той акцентира, че използването на това „ изисква многостранен метод с държавното управление, водещо, в консултация с бежанските общности, измененията в законите, политиките и настройките за основаване на рамка, която признава и поддържа правата и капацитета на бежанците. “

Там добави, че работата също би трябвало да признава уменията и опита на обособените бежанци, както се прави с всеки различен член на работната мощ.

Аболфазли*, афганистански преподавател емигрант, чието село е било опожарено от талибаните, се съгласи.

„ Имахме живот, преди да намерим леговище в друга земя “, сподели той. „ Ние сме образовани, ние сме съобразителни. Приемащите страни като Малайзия могат да ни употребяват – освен в селското стопанство, само че и в тяхното социално-икономическо развиване “, сподели 28-годишният мъж, който работи върху завършването на докторската си степен по право.

ВКБООН продължава да се надява, че в последна сметка ще има решение, макар че последните мнения на UPR демонстрират, че това може да не се случи скоро.

За бежанци като Заби това значи продължение на битката.

„ Искам да отида в университет. Обичам да изучавам нови езици “, сподели той пред Al Jazeera. „ В момента животът ми е обвързван с хранене, сън и работа. Нямам проекти за бъдещето, тъй като знам, че нито един от проектите няма да проработи. Но въпреки всичко ще продължа да пробвам – както постоянно. “

*Използвани са псевдоними за отбрана на самоличността на бежанците